Наскоро се опитах да илюстрирам пред Искрен кръговратa на нещата с думите на Хераклит и Зенон за непотапянето в една и съща вода и как всичко тече и се променя в ритъма на “panta rei”. Особен акцент в презентацията ми бе как подобно откритие е било прогресивно за времето си, когато развитието на технологиите на къпане в добрия случай обикновено е стигало до вана.

Потапянето в река също не се възприе метафизично и се опасявам, че в детето се появи значително по-малко уважение към древногръцките метафори, както и към стила на обяснение на баща му.

Опитах се да реванширам великите философи на древноста като споделя , че древните гърци са имали много малко възможност за размисъл и варианти на тълкуване, тъй като институцията на ХОРЪТ в тогавашните произведения е е имала за задача да подсказва на зрителите какво всъщност се случва и дали например Ифигения изпробва мазилката пред гроба на Антигона или просто от мъка си блъска главата в нея.

Резултатът беше горе-долу същия. Но не и върху мен.

Изведнъж се сетих, че Хорът в гръцките трагедии е бил ефективен предимно по суша. Липсата на понтонни съоръжения в амфитеатрална форма несъмнено е довела до това, че това велико изобретение никога не е било тествано по море!

Окрилен от тази велика мисъл се впуснах към резервационната система и запазих яхта за обиколка в Егейско море за период от 11 дена. Като имам предвид способностите си за навигация, ако успея да акостирам обратно това със сигурност ще бъде доказателство, че Хорът е ефективен и по море и ми е подсказал вярната посока, сигурно и други полезни неща, лато например таверни на първа линия.

Довиждане до юни , а дотогава предлагам малко филмче за майските ни приключения.

Намасте!