Натъпила нощ. Столицата на Еет потънала в сън. Навсякъде настъпила тишина. Само в чертозите на Медея няма покой. Над главата й витаят сънища, един от друг по тревожни. Медея ту сънува, че Язон се бори с биковете, а като награда за победата на героя трябва да послужи самата тя; ту и се присънва, че лично тя влиза в бой с издишащите пламък бикове и лесно ги побеждава; ту вижда как родителите и отказват да я дадат за жена на Язон, тъй като не е победил биковете.*
Горното е откъс от любимата ми книга и представляваше неразрешима за мен дилема до много напреднала възраст. Претоварената ми с метафори детска глава пушеше издайнически като захвърлен фас пред пожарен инспектор и не можеше да открие каквато и да е логическа или практическа връзка между посочените избори. С времето способността ми да възприемам абстрактно значително се подобри и любимите ви древногръцки митове оживяха в конкретни ситуации и персонажи.
Колко е лесно например сега да разшифровам и разпозная в копнежите на бедното момиче вечните и още по болезнено съвременни дилеми на всяка една жена. Как бих могъл тогава да знам, че жената всъщност иска да каже толкова елементарни неща, като например:
-
-Ако тоя излезе наистина толкова свестен и оправен, сигурно ще стане звезда и замине две години на специализация в Япония, а пък аз ще остана да гледам сама близнаци?;
-
-Като го гледам май по-скоро е мухльо и дали да не взема сама да свърша работата, че да има народът на какво да се радва, още повече, че Златното руно айде хубаво, но този змей много лошо мирише?;
-
-От друга страна при мама и татко няма да ми е много хубаво също и ще има много сериали да гледам сама, докато дойде следващия бунак от чужбина...
Тези и други мисли се въртяха в обърканата ми глава докато храбрия екипаж на яхтата “Белла” пореше древните вълни на Егейско море и спомените за велики герои и легенди ме накараха на два пъти отнесен да си ударя главата в гика. Угрижен в преносът на данни и аналогии от древноста достигнах и до много важния извод, че всъщност копнежът на хората по модерно и достъпно обзавеждане се е зародил още тогава. Нима Прокрустовото ложе не е един прародител на съвременната концепция на ИКЕА, където с малко материал и много желание все пак ти орязват само краката. а не и главата, както е било в предишния бизнес модел на тази индустрия?
Предлагам една галерия от снимки на неспокойният ми мозък и твърде спокойните ми обективи (...заради стабилизацията). И за да не е скучно в предговора към галерията съм сложил стихотворение нa един велик човек**, който за съжаление поданиците на Кралицата цитират предимно по погребения, а той има толкова много други приложения.
Намасте!
