Този пост и последващите галерии определено няма да са за хората със слаби сърца... 22,000 км по въздуха /общо/ и двете седмици прекарани в Китай се отразиха на творческите ми критерии и вместо обичайните 50-60 снимки сега даже разводних преживяванията до две пълни страници с по над 100 снимки всяка. Ще кажете: -”Лесно му е... Нали си махна страницата за обратна връзка и му е все тая!”. И ще сте напълно прави! Продължавам напред в пълна безнаказаност за да споделя и очарованието си от тази земя на много хора (!), древна история и напълно автентични спиращи дъха приказки и свидетелства за минало величие, които някак си безобидно съжителстват постоянно с модерна култура на копиране на всичко чуждо и спорна смесица от противоречиви възприятия за правилната форма на обществени отношения, която би следвало да донесе точното рабъркване на вродената човешка алчност и придобитото чувство за справедливо разпределение на благата. Сега, като прочетох горното изречение установих, че ако беше железопътна линия, погледнато от единия край към другия щеше вече да се стеснява и изчезва в хоризонта. Добре, че и манчестърките ми учителки не разбират български, иначе биха ми пратили изрезки от наръчници за “widow-orphan” контрол. Обаче май си го харесвам и ще го оставя така! Едно впечатление все пак надделява над останалите и напира за метафорично споделяне. Винаги съм обичал да си спомням любим цитат на Зен учителя Лангиа, който казва: - “Помислете си за дърветата: те оставят на птиците да кацат върху тях и излетят, без никакво намерение да ги привикат, докато летят около тях и не копнеят за тяхното завръщане, докато ги няма. Ако сърцата на хората бяха такива, те нямаше да изгубят Пътя.”. Позволявам си да поспоря с Учителя, окрилен от знанието, че той не може да ми отговори. Много трудно в съвременната му родина вече може да се намери място, където сърцето да следва Пътя, без да се опитва да влияе на околните и да им въздейства, така че или те да променят своя (път) или да го оставят на мира след грубо кряскане. Предполагам, че Учителят не би могъл да премине през Нанджин роуд дори и в 5 сутринта, а за около 10 метера по която и да е улица с туристически обекти би се затрупал с копия на ролекс, чанти прада и “естествени” скъпоценни камъни много над собственото му тегло! Но да свършвам. Аз продължавам да следвам Пътя (който и да е той), и оставам на древната мъдрост на китайците да решат проблемите си с въздуха и свободните пространства. Намасте! ПС. За нетърпеливите и нежелаещите да разлистват албумите линковете към галерийте са тук1 и тук2. * James A. Owen ../../../../Our_Albums/Pages/China_2010_part_1.html../../../../Our_Albums/Pages/China_2010_part_2.htmlshapeimage_2_link_0shapeimage_2_link_1

Sunday, June 20, 2010

 
 
next >29_iskren_na_11.htmlshapeimage_5_link_0
< previous../5/30_Prokrust_sresu_IKEA.htmlshapeimage_6_link_0