това е блог

near-misses

Sat, 4 Sep 2010 17:11:50 +0300

Препоръките на повечето технологични сайтове относно правилното писане на електронни книги общо взето се свеждат до следното:

• Ако изобщо имате нещо за казване, кажете го в началото
• Използвайте голям фонт, поне 14 т, този е толкова:-)
• Хората често пропускат цели места от книгата ви по различни причини, повторете казаното в началото по различен начин в края, за да нямат чувството, че са изпуснали нещо.
• Правете си план и го спазвайте, не пропускайте предвидената глава за днес и винаги бъдете подоготвен с много цитати и подходящи примери от живота или от книгите на други ваши колеги.
• Внимавайте да не ви хванат!

Общо взето се опитах да пренеса правилата от белия лист и в живота, като се опитах да объркам максимално много неща по време на разходките ни в Рила, Пирин и Родопите - попадахме на места с много хора и почти невъзможен “чист” кадър, снимах в извънрежимно време и най-вече изоставих прекрасната си десет-килограмова техника в полза на спорен експеримент като LX3 и като за капак грациозно подминах една планирана хижа с почти 30 км.

Поднасям смирено колекцията си от избрани обърквания в новата галерия.

А дали споемнах в началото, че в същност си струваше?

някой кара колело!

Thu, 26 Aug 2010 16:58:09 +0300

Всеизвестен факт е, че движението на частиците вода в морето при образуване на вълната е само нагоре надолу, тоест горките молекули вода не пътуват на никакви разстояния и не могат да познаят нищо различно от собствения си двор и най-близките съседи.

Това има много отрицателни страни, като например, че дори и най-нищожната яхта ти изглежда интересна и се надигаш максимално нагоре за да видиш кой е в нея и да му разбъркаш стомаха. Има и много положителни, например продажбата на травъл списания и китайски сувенири в такава среда е гарантиран успех!

За съжаление човечеството не е успяло досега да преоткрие това велико природно изобретение за себе си и причината за това e, че при опитите за създаване на командировка тип “мексиканска вълна” при внезапното движение на командированите нагоре-надолу с цел предаване на корпоративната мисия, масово се изсипвали кафета, пропадали ноутбуци и най-вече портфейли със скътани снимки на най-милите ни /обърнати наобратно/. Това е пораждало от години наред много оплаквания към “Човешки ресурси” и това плюс завишените разходи за химическо чистене, е накарало хората да открият колелото и неговите разновидности.

С радост мога да потвърдя, че и в нашият скромен семеен кръг имаме такова едно събитие.

Предлагам невероятните приключения на един велосипед и неговия относително самотен ездач из дивата пустош на Борисовата градина.

Намасте!

пенде, пенде, дека...

Tue, 13 Jul 2010 18:25:01 +0300

В книгата на Платон “Държавата”- книга осма - има един пасаж, в който Сократ обяснява на Главкон, Адемант и другите единствено правилния и божествено обусловен период за появане на деца, който гарантира, че те ще бъдат добри поданици и стражи и няма да се изродят в тирани. По време на описанието се използват, на около 5 страници, сложни математически изчисления в обикновен разговор, като например “100 пъти кубичаната страна на квадрата на трета степен или (27х100=2700+4900+400= 8000)”, страни на питагоров тригълник и т.н. За мое голямо учудване в тази форма на статистическо мъчение образованата публика на великия философ единствено и само отговаря с девет на брой потвърждения и знаци на пълно разбиране!

Значи трябва да има нещо в гърците, което от ранна древност ги прави толкова добри математици и факири на бързите изчисления? И дали то се предава по наследство?

Мисля, че намерихме отговор на този въпрос, както и че извършихме в извън-лабораторни условия за пръв път доказателствени експерименти, които показват, че генетичната структира на гръцкия вид У-хромозома съдържа алгебричен модул!

Без да искаме станахме едни от първите свидетели на борбата на храбрият гръцки народ срещу злата Меркел и силите на световния империализьм. Икономическите субекти по таверните бяха храбро захвърлили фискалните окови и смело предлагаха изчисления единствено на езика на великия Омир. Музикалността на вечния хит от заглавието се допълваше от по-сложни неща, като например “ендека” и други дроби, но всичко се преливаше в несекаваща хармония. Като потвърждение се предлагаше единствено сканираната по-горе форма, но тя не ни беше необходима, защото кои сме ние да оспорваме сметките на хора, които са смятали “сто пъти третата степен” по времето, когато нашите генетични прародители все още са се чудели дали от кобилешко мляко става капучино?

И така, за пореден път съчетахме полезното с приятното и поучителното с развлекателното. За тези от вас, имащи интерес извън чистата наука на гореизложениото, предлагаме по-долу филмче и още под него линк към обичайната галерия.

ЯСАС!

Снимки тук.

искрен на 11 !

Tue, 29 Jun 2010 17:38:12 +0300

Ако на един разумен ученик бъде поставена задачата да представи числото 12 с друго число (а) и по начин, различен от 2 по 6 или 3 по 4 или 6 плюс 6 или т.н. то мисля, че единствено възможния отговор би бил - единадесет!
Ура за поредната годишнина сред избран кръг от приятели и тежки топки!
Галерия от събитието може да се проследи тук.

А иначе по-дългата версия на отговора може да намерите по-долу:

ПИСКУНСКИ РОЖДЕН ДЕН
от Искрен

Пискун бил бръмбар от вида Сечковци. Веднъж наскоро той избягал от едно дете, което му осигурявало всички удобства, но за Пискун това не било достатъчно.

Настъпил денят, в който Пискун имал рожден ден. Той решил да попита майка си къде да го празнува? Майка му била Пискунка, която била на тортата на детето за рожденния му ден. Тя го посъветвала да го направи в двора на имението им.

Пискун отказал. Той заявил, че ще го празнува на върха на едно дърво. Дървото било високо, а на върха си имало струпване на листа колкото един мол.

Пискун показал на майка си снимка на крокодил и казал, че иска торта-крокодил.

Всичко за празника било готово. Два дни преди събитието обаче казали, че ще вали. Пискун много се натъжил, но Пискунка преместила всичко за рожденния ден в двора на имението им. там никога не валяло, защото дървото било отгоре.

Дошли гостите. Пискун получил много подаръци. Всички прекарали много хубаво и приятно. Пискунка била подготвена за валежите и знаела какво да прави, защото тя следвала примера на нейния приятел - детето срещу тях!

here there be dragons *

Sun, 20 Jun 2010 12:55:55 +0300

Този пост и последващите галерии определено няма да са за хората със слаби сърца... 22,000 км по въздуха /общо/ и двете седмици прекарани в Китай се отразиха на творческите ми критерии и вместо обичайните 50-60 снимки сега даже разводних преживяванията до две пълни страници с по над 100 снимки всяка. Ще кажете: -”Лесно му е... Нали си махна страницата за обратна връзка и му е все тая!”. И ще сте напълно прави!

Продължавам напред в пълна безнаказаност за да споделя и очарованието си от тази земя на много хора (!), древна история и напълно автентични спиращи дъха приказки и свидетелства за минало величие, които някак си безобидно съжителстват постоянно с модерна култура на копиране на всичко чуждо и спорна смесица от противоречиви възприятия за правилната форма на обществени отношения, която би следвало да донесе точното рабъркване на вродената човешка алчност и придобитото чувство за справедливо разпределение на благата.

Сега, като прочетох горното изречение установих, че ако беше железопътна линия, погледнато от единия край към другия щеше вече да се стеснява и изчезва в хоризонта. Добре, че и манчестърките ми учителки не разбират български, иначе биха ми пратили изрезки от наръчници за “widow-orphan” контрол. Обаче май си го харесвам и ще го оставя така!

Едно впечатление все пак надделява над останалите и напира за метафорично споделяне. Винаги съм обичал да си спомням любим цитат на Зен учителя Лангиа, който казва: - “Помислете си за дърветата: те оставят на птиците да кацат върху тях и излетят, без никакво намерение да ги привикат, докато летят около тях и не копнеят за тяхното завръщане, докато ги няма. Ако сърцата на хората бяха такива, те нямаше да изгубят Пътя.”.

Позволявам си да поспоря с Учителя, окрилен от знанието, че той не може да ми отговори. Много трудно в съвременната му родина вече може да се намери място, където сърцето да следва Пътя, без да се опитва да влияе на околните и да им въздейства, така че или те да променят своя (път) или да го оставят на мира след грубо кряскане. Предполагам, че Учителят не би могъл да премине през Нанджин роуд дори и в 5 сутринта, а за около 10 метера по която и да е улица с туристически обекти би се затрупал с копия на ролекс, чанти прада и “естествени” скъпоценни камъни много над собственото му тегло!

Но да свършвам. Аз продължавам да следвам Пътя (който и да е той), и оставам на древната мъдрост на китайците да решат проблемите си с въздуха и свободните пространства.

Намасте!

ПС. За нетърпеливите и нежелаещите да разлистват албумите линковете към галерийте са тук1 и тук2.

* James A. Owen

Прокруст срещу IKEA

Sun, 30 May 2010 18:52:52 +0300

Натъпила нощ. Столицата на Еет потънала в сън. Навсякъде настъпила тишина. Само в чертозите на Медея няма покой. Над главата й витаят сънища, един от друг по тревожни. Медея ту сънува, че Язон се бори с биковете, а като награда за победата на героя трябва да послужи самата тя; ту и се присънва, че лично тя влиза в бой с издишащите пламък бикове и лесно ги побеждава; ту вижда как родителите и отказват да я дадат за жена на Язон, тъй като не е победил биковете.*

Горното е откъс от любимата ми книга и представляваше неразрешима за мен дилема до много напреднала възраст. Претоварената ми с метафори детска глава пушеше издайнически като захвърлен фас пред пожарен инспектор и не можеше да открие каквато и да е логическа или практическа връзка между посочените избори. С времето способността ми да възприемам абстрактно значително се подобри и любимите ви древногръцки митове оживяха в конкретни ситуации и персонажи.

Колко е лесно например сега да разшифровам и разпозная в копнежите на бедното момиче вечните и още по болезнено съвременни дилеми на всяка една жена. Как бих могъл тогава да знам, че жената всъщност иска да каже толкова елементарни неща, като например:

- Ако тоя излезе наистина толкова свестен и оправен, сигурно ще стане звезда и замине две години на специализация в Япония, а пък аз ще остана да гледам сама близнаци?;

- Като го гледам май по-скоро е мухльо и дали да не взема сама да свърша работата, че да има народът на какво да се радва, още повече, че Златното руно айде хубаво, но този змей много лошо мирише?;

- От друга страна при мама и татко няма да ми е много хубаво също и ще има много сериали да гледам сама, докато дойде следващия бунак от чужбина...

Тези и други мисли се въртяха в обърканата ми глава докато храбрия екипаж на яхтата “Белла” пореше древните вълни на Егейско море и спомените за велики герои и легенди ме накараха на два пъти отнесен да си ударя главата в гика. Угрижен в преносът на данни и аналогии от древноста достигнах и до много важния извод, че всъщност копнежът на хората по модерно и достъпно обзавеждане се е зародил още тогава. Нима Прокрустовото ложе не е един прародител на съвременната концепция на ИКЕА, където с малко материал и много желание все пак ти орязват само краката. а не и главата, както е било в предишния бизнес модел на тази индустрия?

Предлагам една галерия от снимки на неспокойният ми мозък и твърде спокойните ми обективи (...заради стабилизацията). И за да не е скучно в предговора към галерията съм сложил стихотворение нa един велик човек**, който за съжаление поданиците на Кралицата цитират предимно по погребения, а той има толкова много други приложения.

Намасте!

zen - on

Mon, 17 May 2010 15:36:18 +0300

Наскоро се опитах да илюстрирам пред Искрен кръговратa на нещата с думите на Хераклит и Зенон за непотапянето в една и съща вода и как всичко тече и се променя в ритъма на “panta rei”. Особен акцент в презентацията ми бе как подобно откритие е било прогресивно за времето си, когато развитието на технологиите на къпане в добрия случай обикновено е стигало до вана.

Потапянето в река също не се възприе метафизично и се опасявам, че в детето се появи значително по-малко уважение към древногръцките метафори, както и към стила на обяснение на баща му.

Опитах се да реванширам великите философи на древноста като споделя , че древните гърци са имали много малко възможност за размисъл и варианти на тълкуване, тъй като институцията на ХОРЪТ в тогавашните произведения е е имала за задача да подсказва на зрителите какво всъщност се случва и дали например Ифигения изпробва мазилката пред гроба на Антигона или просто от мъка си блъска главата в нея.

Резултатът беше горе-долу същия. Но не и върху мен.

Изведнъж се сетих, че Хорът в гръцките трагедии е бил ефективен предимно по суша. Липсата на понтонни съоръжения в амфитеатрална форма несъмнено е довела до това, че това велико изобретение никога не е било тествано по море!

Окрилен от тази велика мисъл се впуснах към резервационната система и запазих яхта за обиколка в Егейско море за период от 11 дена. Като имам предвид способностите си за навигация, ако успея да акостирам обратно това със сигурност ще бъде доказателство, че Хорът е ефективен и по море и ми е подсказал вярната посока, сигурно и други полезни неща, лато например таверни на първа линия.

Довиждане до юни , а дотогава предлагам малко филмче за майските ни приключения.

Намасте!